Патологични изследвания

Патологични изследвания

В цитологичните проби взети от устен смив преобладават повърхностни, зрели клетки. От 67 цитологични препарата на 9 пациента, лекувани със стъклени опори, само в 17 от пробите на 3-ма пациента, , заедно с голямото количество зрели, невроговени епителни клетки, се откриват също и вроговени, но типични, които присъстват  в малки количества. Фиг. 1/а

(фигура 1/a.)

Тези трима пациента носят от 2 до 4 години мостовидни конструкции върху 2 стъклени опори. Нито в препаратите на другите  пациенти с мостове върху стъклени опори, нито в тези на контролната група с мостове, изработени по обичайните методи  беше наблюдавано значително вроговяване на епитела. Под стъклената опора, на повърхноста на гингивата бяха открити плоски епителни клетки с типична структура и единични вроговявания фиг 2/а, 2/в. Вроговяването отговаря хистологично на паракератоза и хиперкератоза. Не се наблюдаваха митотични деления, епителните слоеве бяха цели и с тенденция към узряване на клетките фиг. 2/а.

(фигура 2/a.) (фигура 2/b.)

Използваната фиксираща течност не фиксира добре тъканния гликоген. Въпреки това се вижда, че цитоплазмата на клетките е богата на гликоген фиг.3/а, 3/в.

(фигура 3/a.) (фигура 3/b.)

При контролната група се наблюдава безвредна адаптивна кератинизация, въпреки че кератинизираният слой изглежда по-тънък в сравнение с този под стъклената опора (фиг.4).

При изследване със  сканиращ електронен микроскоп на граничещата с венеца повърхност на опората се видя, че тя е гладка. Не се установиха никакви следи от надраскване, механични наранявания или деформации, както и  възпаление на лигавицата. Химичният състав, измерен на пет различни полета с диаметър 350 микрона на една стъклена опора беше практически еднакъв. Химическият състав и повърхността на стъклени опори, който са били в устата на пациенти от 8 месеца до 1 година и на чисто нови, бяха идентични. Въз основа на проведените цитологични и хистологични изследвания, можем да направим извода, че под стъклените опори се наблюдава лека, но типична тенденция към вроговяване, която може да бъде определена като хиперкератоза и паракератоза, но в никакъв случай като дисплазия или левкоплакия. По лигавицата под стъклената опора, се откриват следи от хистологично безвредна адаптивна кератоза, подобна на тази, която виждаме по лигавицата на контролната група лица, които носят конвенционални мостове, снемаеми протези или дъвчат само с венците. Степента на кератинизация е доста по-ниска от тази на лигавичните лезии, които наблюдаваме при лица, консумиращи горещи и лютиви храни, при това няма атипични клетки. В заключение можем да кажем, че хистологичните и цитологични промени в лигавицата под стъклените опори са количествени, но не и качествени, в сравнение с промените под конвенционалните мостове и подвижните протези, а също така и при обеззъбени лица без протези, които дъвчат директно върху венец.

Беше извършен и ДНК-анализ  на Feulgen-Schiff  препарат с помощта на програмата DNASK .Тази програма е в състояние да определи 13 морфологични и дензитометрични параметъра на клетъчното ядро.

ДНК – анализът е особено важен за едно такова изследване, защото морфологично абсолютно еднакво изглеждащи тъканни лезии, биха могли да съответстват на съвсем различни прогнози, когато ги диагностицираме с просто око, микроскопски или се установи, че ДНК съдържанието на клетките се променя. Тези промени биха могли да се проявят в резултат на свръхнатоварване, при което ДНК съдържимото се удвоява и се образуват полиплоидни и тетраплоидни клетки. Ако обаче епителът показва склонност към дисплазия или метаплазия – което би могло да бъде показател за преканцерозно състояние – тогава ДНК съдържимото не само се удвоява, а и се увеличава неравномерно до два и половина, три или три и половина пъти  от нормалното. От извършения ДНК анализ следва да заключим, че едновременно с нормалната диплоидна тъканна картина, можем да наблюдаваме също и една много  малка тетраплоидна клетъчна популация, която е резултат от механично натоварване, но няма никаква анаплоидна – т.е. нетипична полиплоидна, която да отнесем към преканцерозите (фиг. 5). В заключение независимо от вероятните ни очаквания, обусловени от нашите патоанатомични познания, че под стъклените опори биха били възможни промени водещи до дисплазия и метаплазия, беше наблюдавана само адаптивна хиперкератоза, която не достига степента  на същата, която имаме при пациенти, дъвчещи директно върху лигавицата. Следователно стъклената опора означава по-малко натоварване за епитела от дъвченето директно върху венеца.

Статичен анализ.

За въстановяване на дистално неограничени дефекти на зъбните редици, използваме снемаеми конструкции или поддържани фиксирани конструкции в зависимост от терапевтичните индикации и наличните методи. В много случаи обаче, пациентите не желаят да носят снемаеми протези, а поставянето на импланти е съпроводено с много трудности, биологични и финансови съображения, страх от хирургична интервенция и др. Целта на изследванията ни за статика е да покажем важността и ролята, която изпълнява стъклената опора за укрепването на мостовидната конструкция и нейната функция за противодействие на възникналите вредни сили. Освен това, искаме да опровергаем мнението, че мостовидните конструкции, изработени върху стъклени опори ZX-27 не се различават много по статика и функция от конструкциите, изработени с висящи тела. За направените изследвания използвахме Transient Element method, който е подходящ да даде отговори на поставените въпроси. Фиг. 6 –  на изображението, от пръв поглед се вижда, че стъклената опора има отбременяваща роля при пренасянето и преразпределянето на дъвкателните сили, които се упражняват върху опорните зъби. Т.е. преразпределянето на силата върху два опорни зъба е много по-благоприятна при мостовете върху стъклени опори, отколкото при мостовете с дистално висящо мостово тяло (Фиг. 6 и 7). Резултатите от изследванията за статика, проведени по Transient Element Method демонстрират, че системата за неподвижно протезиране ZX-27 се различава съществено от теорията и практиката за изработване на мостове с дистално висящо мостовидно тяло.

Въпреки, че данните за изследването бяха потвърдени от изследвания цитирани през последните години в международни журнали и от наши собствени проучвания, точността на резултатите зависи, както от прецизността на измервателните уреди и възможностите на използваните компютри, така и от опростяването на променливите при процеса на моделиране, поради предполагаемото малко повлияване на някои геометрични параметри. По този начин получаваме следните средни стойности: гингива- 2 мм в диаметър; кортикална кост е 3-3 мм в диаметър; пародонт по дължина на зъбния корен- 0.25 мм в диаметър; дебелина на кортикалната кост- 0.5 мм в диаметър. Параметрите на отделните материали, използвани за изработване на мостове от различни видове керамика и метал, бяха определени  по-лесно, поради наличие на методики за измерването им. Те се характеризират с определен модул на еластичност и така нареченото число на Poisson и се описват в определена таблица. Поради липсата на данни в специализираната литература и индивидуалните особености на всеки пациент, измерванията не са съвсем точни, но се базират на реални данни. Това означава, че намиращите се в устата стъклени опори показват по-добри резултати, от измерените извън устата, ако същите могат да бъдат измерени и регистрирани. Обяснението за това е, че опората с конкавна повърхност се държи по-добре при вертикално и странично натоварване в сравнение с опора, с гладка повърхност (фиг. 8-9). Конкавната повърхност на опората може да предаде една част от латералните сили върху конвексната повърхност на гингивата, за да може да редуцира страничното натоварване при огъване върху короната (фиг. 10-11).

Следователно, това изследване не може да моделира ефекта на силите на трептене върху пародонталните влакна, системата лигавица-кости др. Тези ефекти бяха доказани при по-нататъшни, главно клинични изпитания, които ще бъдат разгледани по-късно. След като бяха направени хистологичните и статични изследвания, те отговориха на някои от поставените въпроси за употребата на ZX-27 Атрактивна Стъклено Опорна Система. Особено удовлетворение предизвикаха отрицателните резултати за хронична токсичност, цитотоксичност, генотоксичност и отлична биосъвместимост. Сега е необходимо да бъде проучено и какви промени биха настъпили в костта при продължителен контакт на стъклената опора с лигавицата на алвеоларната кост.