Системата ZX-27

1. Системата ZX-27

Липсата на собствени зъби нарушава нормалните оклузо-артикулационни съотношения в устната кухина. Това води до нарушения на дъвкателната, говорната функция и естетиката. Липсващите зъби могат да бъдат възстановени с фиксирани конструкции при налични достатъчно на брой собствени зъби с подходящо разположение. В случаи на недостатъчно или неподходящи собствени зъби се прилагат подвижни протезни конструкции, а техните недостатъци са известни. Възможно е поставянето и на импланти при част от клиничните случаи, което е доста усложнена интервенция. Същността на ZX-27 Атрактивна Стъклено Опорна Система е, че на тези, които все още имат собствени зъби, но не желаят подвижно протезиране или имат противопоказания за импланти могат да им бъдат изработени неподвижни конструкции чрез този метод.

Условие за изработване и поставяне на дълготрайна протетична конструкция, е материалът за изработката й да не да уврежда перманентно и необратимо тъканите.
Защо стъкло?

Пътят до изобретяването на стъклено опорната система ZX-27 е дълъг. Години наред са изследвани голям брой различни конструкционни материали, използвани в денталната медицина, но никой от тях не е показал задоволителни резултати. При отливане на пънчето от метал, следва обработка и полиране, в резултат на което то става хлабаво, губи точността си и не приляга на гингивата равномерно с цялата си повърхност. Проблемите с пластмасите са същите – точността на опората се загубва при обработката. Освен това, пластмасите са порьозни, задържат храна, което може да причини възпаление. По-голямата част от тях са и недостатъчно устойчиви механично, нямат достатъчна пластичност и устойчивост на високи температури. Установено е, че при използване на стъклокерамика и керамика свиването при обработка прави опорите неточни, освен това те не се самопочистват поради порьозната си структура. Обикновените стъкла също не оправдават очакванията, за което причините ще бъдат обяснени по-късно. След изпробването на цитираните материали, изборът е изцяло насочен към разработването на стъкло със специална структура – ZX-27, което да отговаря на всички изисквания.

2. Основни характеристики на стъклото ZX-27

Обикновените стъкла не отговарят на изискванията, необходими за материал за дентална употреба, а именно:

• Възможност за разтопяване при ниска температура;
• Лесна обработка;
• Устойчивост;
• Химическа резистентност.

Сред обикновените стъкла не се откриват такива, които да отговарят на цитираните характеристики. Основният проблем е температурата на топене и химическата устойчивост. Обикновените стъкла не могат да бъдат обработвани с топлина в условията на зъботехническите лаборатории. Те могат да бъдат повредени по време на топлинната и механична обработка или да се получат невидими микропукнатини, които да причинят счупване. Подобни процеси могат да бъдат наблюдавани и при охлаждане. Химическата устойчивост е друг проблем. Слюнката въздейства на стъклото и предизвиква рано или късно химическа реакция. Междувременно токсичните вещества, като олово и барий, преминават от стъклото в слюнката, а те са вредни за човешкия организъм.

Изисквания към стъклото

• Лесна обработка
• подходяща устойчивост
• химическа устойчивост и ефекта й върху организма

Основни характеристики на ZX-27

• Температура на топене: 1560-1600 oС;
• Якост на натиск: 120-150 MPa/kg/mm2;
• Устойчивост на киселини: Хидролитичен клас 1;
• Разтворимост в основи: Хидролитичен клас 2.

По отношение на химическия състав: В ZX-27 има малко количество цинк и магнезий и липсват вредните олово и барий, които се съдържат в обикновенното стъкло и неговите компоненти. Благодарение на боро-триоксидната си съставка, се обработва лесно в лабораторни условия. Наличието на тази съставка намалява и високото алкално съдържание. Ниската концентрация на натрий в материала, предотвратява повишаването на pH непосредствено до гингивата. Описаното по-горе, показва възможността за използване на опори изработени от ZX-27 стъкло в денталната практика.

Основни принципи на стъклено опорната система ZX-27

• Общо правило: колкото зъба ще възстановяваме дистално, толкова подходящи опорни зъба трябва да бъдат препарирани медиално (при дефекти Клас 2a и 2b по Кенеди)
• Стъклената опора винаги е най-дисталната част на моста при скъсена зъбна дъга (напр. когато възстановяваме 5 и 6 зъби идеално е да се изпилят 3 и 4, 5 ще бъде средно лято а 6 ще е стъклената опора)
• Сред изпилените подходящи зъби, поне един трябва да бъде опорен зъб от клас 1. Колкото повече опори 1-ви клас има, толкова и резултата е по-добър.
• Стъклената опора трябва да има антагонист, за да може да се възстанови артикулацията и функционалността на захапката.

3. Индикации и контраиндикации

Индикации

• Най-подходящите пациенти са между 30 и 60 годишна възраст, които не са имали тотални протези.
• Основно условие е алвеоларният гребен да е здрав и добре изразен в областта на бъдещата стъклена опора ZX-27

Кенеди 3 – с 3-4 липсващи зъба, ZX-27 може да се използва, като междинна опора;
Кенеди 2 – едностранен дистално неограничен дефект без липсващи зъби в дъгата;
Кенеди 1 – двустранно дистално неограничен дефект без липсващи зъби в дъгата;
Кенеди 2 – едностанен дистално неограничен дефект с липсващи зъби в дъгата;
Кенеди 1 – двустранно дистално неограничен дефект с липсващи зъби в дъгата;
Кенеди 4 – идеален случай за поставяне на стъклена опора във фронта, т.нар. 3-ти клас случай – обратнопропорционално скъсена зъбна дъга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Контраиндикации

• Податлива лигавица на алвеоларния гребен (подвижна до 5-8 мм латерално);
• Недостатъчна алвеоларна височина и ширина с напреднала костна резорбция;
• Много тънка алвеоларна кост, като пластинка, в участъци изградена от субмукозна тъкан;
• Недостатъчно заздравяла алвеоларна кост след екстракция;
• Лигавични заболявания в устната кухина (левкоплакия, лихен рубер планус и др.) – препоръчва се консултация с пародонтолог;
• Ако антагонистите на бъдещата стъклена опора от срещуположната челюст са в супраоклузия.

4. Патологични изследвания

В цитологичните проби взети от устен смив преобладават повърхностни, зрели клетки. От 67 цитологични препарата на 9 пациента, лекувани със стъклени опори, само в 17 от пробите на 3-ма пациента, , заедно с голямото количество зрели, невроговени епителни клетки, се откриват също и вроговени, но типични, които присъстват в малки количества. Фиг. 1/а

Фиг. 1/a
Тези трима пациента носят от 2 до 4 години мостовидни конструкции върху 2 стъклени опори. Нито в препаратите на другите пациенти с мостове върху стъклени опори, нито в тези на контролната група с мостове, изработени по обичайните методи беше наблюдавано значително вроговяване на епитела. Под стъклената опора, на повърхноста на гингивата бяха открити плоски епителни клетки с типична структура и единични вроговявания фиг 2/а, 2/в. Вроговяването отговаря хистологично на паракератоза и хиперкератоза. Не се наблюдаваха митотични деления, епителните слоеве бяха цели и с тенденция към узряване на клетките фиг. 2/а.

Фиг. 2/a

Фиг. 2/b

Използваната фиксираща течност не фиксира добре тъканния гликоген. Въпреки това се вижда, че цитоплазмата на клетките е богата на гликоген фиг.3/а, 3/в.

Фиг. 3/a

Фиг. 3/b

При контролната група се наблюдава безвредна адаптивна кератинизация, въпреки че кератинизираният слой изглежда по-тънък в сравнение с този под стъклената опора (фиг.4).

Фиг. 4 – кертинизиран слой под стъклена опора

При изследване със сканиращ електронен микроскоп на граничещата с венеца повърхност на опората се видя, че тя е гладка. Не се установиха никакви следи от надраскване, механични наранявания или деформации, както и възпаление на лигавицата. Химичният състав, измерен на пет различни полета с диаметър 350 микрона на една стъклена опора беше практически еднакъв. Химическият състав и повърхността на стъклени опори, който са били в устата на пациенти от 8 месеца до 1 година и на чисто нови, бяха идентични. Въз основа на проведените цитологични и хистологични изследвания, можем да направим извода, че под стъклените опори се наблюдава лека, но типична тенденция към вроговяване, която може да бъде определена като хиперкератоза и паракератоза, но в никакъв случай като дисплазия или левкоплакия. По лигавицата под стъклената опора, се откриват следи от хистологично безвредна адаптивна кератоза, подобна на тази, която виждаме по лигавицата на контролната група лица, които носят конвенционални мостове, снемаеми протези или дъвчат само с венците. Степента на кератинизация е доста по-ниска от тази на лигавичните лезии, които наблюдаваме при лица, консумиращи горещи и лютиви храни, при това няма атипични клетки. В заключение можем да кажем, че хистологичните и цитологични промени в лигавицата под стъклените опори са количествени, но не и качествени, в сравнение с промените под конвенционалните мостове и подвижните протези, а също така и при обеззъбени лица без протези, които дъвчат директно върху венец.

Беше извършен и ДНК-анализ на Feulgen-Schiff препарат с помощта на програмата DNASK .Тази програма е в състояние да определи 13 морфологични и дензитометрични параметъра на клетъчното ядро.

ДНК – анализът е особено важен за едно такова изследване, защото морфологично абсолютно еднакво изглеждащи тъканни лезии, биха могли да съответстват на съвсем различни прогнози, когато ги диагностицираме с просто око, микроскопски или се установи, че ДНК съдържанието на клетките се променя. Тези промени биха могли да се проявят в резултат на свръхнатоварване, при което ДНК съдържимото се удвоява и се образуват полиплоидни и тетраплоидни клетки. Ако обаче епителът показва склонност към дисплазия или метаплазия – което би могло да бъде показател за преканцерозно състояние – тогава ДНК съдържимото не само се удвоява, а и се увеличава неравномерно до два и половина, три или три и половина пъти от нормалното. От извършения ДНК анализ следва да заключим, че едновременно с нормалната диплоидна тъканна картина, можем да наблюдаваме също и една много малка тетраплоидна клетъчна популация, която е резултат от механично натоварване, но няма никаква анаплоидна – т.е. нетипична полиплоидна, която да отнесем към преканцерозите (фиг. 5). В заключение независимо от вероятните ни очаквания, обусловени от нашите патоанатомични познания, че под стъклените опори биха били възможни промени водещи до дисплазия и метаплазия, беше наблюдавана само адаптивна хиперкератоза, която не достига степента на същата, която имаме при пациенти, дъвчещи директно върху лигавицата. Следователно стъклената опора означава по-малко натоварване за епитела от дъвченето директно върху венеца.

5. Статичен анализ.

За въстановяване на дистално неограничени дефекти на зъбните редици, използваме снемаеми конструкции или поддържани фиксирани конструкции в зависимост от терапевтичните индикации и наличните методи. В много случаи обаче, пациентите не желаят да носят снемаеми протези, а поставянето на импланти е съпроводено с много трудности, биологични и финансови съображения, страх от хирургична интервенция и др. Целта на изследванията ни за статика е да покажем важността и ролята, която изпълнява стъклената опора за укрепването на мостовидната конструкция и нейната функция за противодействие на възникналите вредни сили. Освен това, искаме да опровергаем мнението, че мостовидните конструкции, изработени върху стъклени опори ZX-27 не се различават много по статика и функция от конструкциите, изработени с висящи тела. За направените изследвания използвахме Transient Element method, който е подходящ да даде отговори на поставените въпроси. Фиг. 6 – на изображението, от пръв поглед се вижда, че стъклената опора има отбременяваща роля при пренасянето и преразпределянето на дъвкателните сили, които се упражняват върху опорните зъби. Т.е. преразпределянето на силата върху два опорни зъба е много по-благоприятна при мостовете върху стъклени опори, отколкото при мостовете с дистално висящо мостово тяло (Фиг. 6 и 7). Резултатите от изследванията за статика, проведени по Transient Element Method демонстрират, че системата за неподвижно протезиране ZX-27 се различава съществено от теорията и практиката за изработване на мостове с дистално висящо мостовидно тяло.

Фиг.6 Мост с дистално висящо тяло Фиг.7. Моделиране на вертикалните сили на опън и натиск в случай на стъклена опора.
Въпреки, че данните за изследването бяха потвърдени от изследвания цитирани през последните години в международни журнали и от наши собствени проучвания, точността на резултатите зависи, както от прецизността на измервателните уреди и възможностите на използваните компютри, така и от опростяването на променливите при процеса на моделиране, поради предполагаемото малко повлияване на някои геометрични параметри. По този начин получаваме следните средни стойности: гингива- 2 мм в диаметър; кортикална кост е 3-3 мм в диаметър; пародонт по дължина на зъбния корен- 0.25 мм в диаметър; дебелина на кортикалната кост- 0.5 мм в диаметър. Параметрите на отделните материали, използвани за изработване на мостове от различни видове керамика и метал, бяха определени по-лесно, поради наличие на методики за измерването им. Те се характеризират с определен модул на еластичност и така нареченото число на Poisson и се описват в определена таблица. Поради липсата на данни в специализираната литература и индивидуалните особености на всеки пациент, измерванията не са съвсем точни, но се базират на реални данни. Това означава, че намиращите се в устата стъклени опори показват по-добри резултати, от измерените извън устата, ако същите могат да бъдат измерени и регистрирани. Обяснението за това е, че опората с конкавна повърхност се държи по-добре при вертикално и странично натоварване в сравнение с опора, с гладка повърхност (фиг. 8-9). Конкавната повърхност на опората може да предаде една част от латералните сили върху конвексната повърхност на гингивата, за да може да редуцира страничното натоварване при огъване върху короната (фиг. 10-11).

Фиг. 8 Триизмерен разрез
на мостовидна конструкция с дистално
висящо тяло

Фиг. 9 Модел на мост със
стъклена опора.
Ясно се вижда стъклото.

Фиг. 10 Модел на мост с
дистално висящо тяло при
вертикално натоварване от 100 N

Фиг.11 Модел на мост върху
стъклена опора при
вертикално натоварване от 100 N

Следователно, това изследване не може да моделира ефекта на силите на трептене върху пародонталните влакна, системата лигавица-кости др. Тези ефекти бяха доказани при по-нататъшни, главно клинични изпитания, които ще бъдат разгледани по-късно. След като бяха направени хистологичните и статични изследвания, те отговориха на някои от поставените въпроси за употребата на ZX-27 Атрактивна Стъклено Опорна Система. Особено удовлетворение предизвикаха отрицателните резултати за хронична токсичност, цитотоксичност, генотоксичност и отлична биосъвместимост. Сега е необходимо да бъде проучено и какви промени биха настъпили в костта при продължителен контакт на стъклената опора с лигавицата на алвеоларната кост.

6. Радиология

При традиционото изледване използваме ОПГ или така наречената панорамна снимка. Тя е много полезна при планирането на зъбните протези и много информативна за нивото на костна резорбция, настъпила в резултат на възпалителен процес. Но тя е ненадеждна, когато искаме да установим калциевото съдържание в костната субстанция. За да определим състоянието на костта, не е достатъчно да използваме само ОПГ зъбна снимка, необходима е компютърна томография, с която можем да измерим плътността на костта. Изследванията с компютърна томография се извършват на възможно най-тънки срезове, което прави видима както външната компакта, така и спонгиозната част (фиг. 12-13).

Фиг.12.Разположение на Стък-
лената опора спрямо мандибулата

Фиг.13. Костна структура под стъклената опора

С дензитометрия може да се получи индиректна информация за калциевото съдържание. Проблем е факта, че костната структура на всеки човек е индивидуална и зависи от различни фактори – възраст, пол и начин на живот. Медицината все още не е обяснила наличието на остеопороза в алвеоларната кост. При това ние не можем да отчетем абсолютни стандартни стойности, но можем да измерим стойностите в прилежащата кост и в костта под стъклената опора. Калцифицирани трабекули и мастна тъкан бяха представени навсякъде в измервания обем. Колкото по висока плътност измервахме, толкова по-високо беше съдържанието на калций. Изследванията на пациенти са проведени в периода между 27 юни 1996 г. и 19 октомври 1999 г. Резултатите сочат, че независимо от съприкосновението на стъклената опора с гингивата, подлежащата костна субстанция не е повлияна негативно, т.е. не настъпва локална загуба на калций (костна резорбция). Напротив! Резултатите сочат увеличаване на калциевото съдържание на костта (фиг. 14-15).

Фигура 14. Състояние на костната структура
по време на първото изследване, 1 година
след поставяне на конструкцията

Фигура15. Състояние на костната структура
по време на първото изследване, 1 година
след поставяне на конструкцията

Коментар:

Стъклената опора (фиг. 12) се наблюдава като структура с много висока плътност, разположена от двете страни на долната челюст. Стрелките на фиг. 13 показват костният участък под стъклената опора. На следващите две графии (фиг. 14-15), се вижда костната структура по време на първото изследване. Плътността на външния и вътрешен костен слой е идентична с този на съседния участък. Спонгиозната субстанция е с повишена плътност под стъклената опора, сравнена със съседния участък, което говори за повишено съдържание на минерали. Следващите графии (фиг. 16-19), показват костната структура по време на второто изследване. В дебелината на външния и вътрешния костен слой няма видими промени, а спонгиозата показва повишена плътност, в сравнение със съседния участък (A – лице в mm2, M – плътност по Hounsfield единици).

Заключение:

По време на тригодишния период не се наблюдава костна резорбция под стъклената опора.

Фиг. 16. Съдържание на калций в мандибулата
в областта вляво пред стъклената опора по време на
второто изследване, 4 години след поставяне на
конструкцията в устата

Фиг. 17. Съдържание на калций в мандибулата
в областта вляво под стъклената опора по време
на второто изследване, 4 години след поставяне на
конструкцията в устата

Фигура 18. Съдържание на калций в мандибулата
в областта вдясно пред стъклената опора по време
на второто изследване, 4 години след поставяне на
конструкцията в устата

Фигура 19. Съдържание на калций в мандибулата
в областта вдясно под стъклената опора по време
на второто изследване, 4 години след поставяне на
конструкцията в устата

7 .За лекари по дентална медицина

Стъклено-опорна система ZX27 може да бъде приложена успешно при едностранно или двустранно скъсена зъбна редица за опора на фиксирани протези, като така се решава проблема с големите мостови протези с дъгова стабилизация. Системата може успешно да се прилага и с импланти.

Работата изисква определени теоретични познания и практически умения. Лекарите по дентална медицина се нуждаят и ще се нуждаят от разпространяване на информация чрез различни презентации и статии. За разлика от тях, зъботехниците трябва да прeминат през курсове за обучение. Всички зъботехници, които завършат такъв курс се сдобиват с международно признат сертификат, могат да закупуват стъклено-опорна заготовка ZX-27 от изключителния представител и могат да изработват специални фиксирани зъбни протези върху стъклена опора ZX-27.

Системата за протезиране върху стъклени опори ZX-27 е защитена със световна търговска марка и е сертифицирана по ISO 9002, а също така и със сертификат European Quality Mark като изпитан медицински продукт.
Етапи на работа

Фаза I
• Изследвайте пациента ексраорално и интраорално,
• Изследвайте устойчивостта и стабилността на алвеоларните гребени,
• Направете рентгенови снимки,
• Обяснете на пациента ZX-27 системата и други подходящи терапевтични решения за неговия проблем
• Анализирайте рентгеновите снимки,
• Уточнете терапевтичния план в сътрудничество с пациента.

Фаза II
• Подгответе твърдите зъбни тъкани в съответствие с вида на избраната конструкция: лята метална корона, метална корона с пластмасово или керамично покритие и други;
• Вземете отпечатък, използвайки едноетапна или двуетапна техника с еластомери;
• Вземайте винаги отпечатък от цялата зъбна дъга, а не само секторен! За отпечатък от срещуположната зъбна дъга може да използвате алгинат;
• Направете регистрация на захапката с восък или друг материал;
• Ако няма ориентири за височината на захапката, възстановете я, като използвате шаблони с прикусни валове.
Фаза III
• Ажустирайте металната конструкция със свободна стъклена опора, за да проверите точността им;
• Внимание! Не циментирайте опората! Намокрете я само с вода. Намокрете и конструкцията също;
• Поставете опорите на техните правилни места (зъботехникът маркира лабиалната и букалната страна на стъклената опора с водеща вдлъбнатина);
• Намокрената стъклена опора се задържа на металната конструкция посредством собствена адхезия;
• Докато пробвате конструкцията вижте дали тя приляга точно, когато се притисне само към собствените опорни зъби на пациента. Когато конструкцията се притисне в областта на стъклената опора, лигавицата отдолу леко ще побелее.

Фаза IV
• Изпробвайте опората в завършения мост по същия начин, както във фаза III, без циментиране;
• Ако конструкцията и опората отговарят на всички протетични критерии, започнете циментирането на опората към готовия мост;
• Свалете моста от модела, така че опорите да останат на техните места на модела;
• Поставете подготвения цимент, най-добре фосфат цимент в по-рядка консистенция в местата на опорите в конструкцията,
• Върнете моста върху гипсовия модел със стъклените опори върху него. Това позволява да се намери точната позиция на стъклените опори в моста, след което притиснете моста върху опорните зъби на пациента в устната кухина. Внимание! Не позволявайте на пациента да захапва!
• След циментирането на стъклените опори, изпробвайте моста в устата на пациента и ако той отговаря на всички протетични критерии (важно е да видите, че всички стъклени опори са в контакт с лигавицата на алвеоларния гребен и когато мостът се притисне в областта на стъклените опори, лигавицата под тях леко побелява), циментирайте протезната конструкция.

Фаза V
• Извършвайте редовни контролни прегледи: след една седмица, три месеца, на всяка половин година; ако има проблеми, препоръчайте на пациента да Ви посети незабавно;
• Нормално е пациентът да чувства лек натиск върху лигавицата около опорите за 3-5 дни;
• Инструктирайте пациента за оралната хигиена и как да се грижи за протезната конструкция: конци за почистване, интердентални четки, орални води и др.;
• Една година след циментирането на протезната конструкция направете ортопантомография.
Производителят не гарантира ако има недостатъци по време на курса на лечение, както и ако клиничния случай не е анализиран в достатъчна степен или не са използвани специфичните материали. Производителят гарантира качеството на материалите само ако са закупени от изключителния представител и ако стъклената опора ZX-27 е обработена от сертифициран зъботехник. Производителят не е отговорен за ятрогенни заболявания на пациента, ако са използвани други материали за опора. Поради това, ние горещо Ви препоръчваме да контактувате само със сертифицирани зъботехници.
8. За пациенти

Ние осъзнаваме колко ценни и важни са нещата, когато ги загубим. Това се отнася и за нашите зъби.

Нашето психическо равновесие може да се наруши, ако все още млади нямаме друга възможност освен поставянето на подвижни протези поради недостатъчен брой останали собствени зъби, необходими за изработването на неподвижни мостове. Това може да промени нашият живот, тъй като хората свързват протезите с остаряване.

Как тогава да направим щастливи пациентите, които имат малко зъби в устната кухина и не желаят да имат подвижни протези или отхвърлят хирургично поставяне на импланти?

Ние мислехме точно за тях и им предлагаме ново и оригинално решение: революционната протетична стъклено опорна система ZX-27.

Тези ще пациенти имат възможност да си върнат чувството за собствени зъби, самочувствието, увереността в себе си, психическия баланс и ежедневния комфорт.

Уникалността на тази система се дължи на факта, че елиминира проблема с нуждата от собствени дистални зъби, които са необходими за изработването на фиксирани протезни конструкции, без хирургична интервенция. Системата позволява липсващите зъби да бъдат заменени със стъклена опора, изработена от специален материал, която приляга плътно към лигавицата в обеззъбените участъци на челюстите дистално.